Гренландия е страна-членка на кралство Дания. Намира се между Северния ледовит и Атлантическия океани, източно от канадския арктически ахипелаг.

Въпреки, че етнически, исторически и географски е част от Северна Америка, от 18ти век Гренландия е политически свързана с Европа, и по-специално Дания. През 1979 година Дания предоставя автономия, а през 2008 Гренландия провежда референдум, чийто резултат я определя като отделна държава в кралство Дания от юни 2009. По площ Гренландия е най-големия остров на Земята, както и най-рядко населената страна в света. От 1950 година учените са приели, че ледената шапка на острова всъщност покрива три отделни островни земни маси, свързани от глетчер.

История

В праисторически времена Гренландия е била дом на няколко последователни палео-ескимоски култури, познати най-вече от археологически находки. От около 2500 до 800 година от новата ера южната и западната й част са обитавани от Сакакската култура (Saqqaq). Повечето археологически находки от този период са около залива Диско (Disko). От 2400 до 1300 г. п.н.е. в северна Гренландия съществува културата „Индипендънс едно“, наречена на фиорда ‘Индипендънс“ от датските изследователи. Около 800 г.п.н.е. Сакакската кулутра изчезва, заменена от ранната дорсетска култура в западната и ‘индипендънс две’ културата в северната част на Гренландия.  Дорсетите са първата култура, разпространила се по крайбрежните региони на острова както на изток, така и на запад. Тя е просъществувала до пристигането на тулите (thule) през 1500 г. от новата ера. Дорсетите са били предимно ловци на китове. Тулите, от своя страна, са предците на днешното население на острова. Започнали са да мигрират от Аляска около 1000 г., достигайки Гренландия около 1300 г. от новата ера. Те въвеждат технологични новости като кучешките впрягове и харпуните с контра (toggling harpoon).

От 986 г. от н.е.,  западното крайбрежие на Гренландия е колонизирано от исландци, като са се обособили две селища, разположени на фиорди близо до най-югоизточната точка на острова. Те са съжителствали с късната дорсетска култура, която е заемала северните и източните части, а по-късно и с културата туле (thule), дошла от север. Селищата, като Братахлид (Brattahlid), са процъвтявали столетия наред, но са изчезнали някъде през 15ти век, около времето, сочено като малък ледников период (Little Ice Age, LIA). Съществуват спорни изследвания, сочещи че през периода 800 до 1300 г. от н.е. регионите около фиордите в южна Гренландия са преживели период на мек климат, съпроводен с растеж на дървета и друга растителност и отглеждане на добитък. Пробите от леда със сигурност показват, че Гренландия е изживяла сериозни промени в температурите през последните 100 000 години.

Тези исландски селища изчезват през 14ти и 15ти век, вероятно поради гладуване и усилващи се конфликти с инуитите (Inuit). Състоянието на човешките кости от този период сочи, че норвежкото население страда от недохранване, вероятно поради почвената ерозия, предизвикана от унищожението  на естествената растителност с цел земеделие, добив на торф и дървен материал, от спадът на температурите през малкият ледников период, и поради въоръжените конфликти с инуитите. Изследователи предполагат, че културни практики, като например отхвърлянето на рибата като хранителен източник и разчитане единствено на зле адаптиран към условията на Гренландия добитък. Всичко това довело до периодичен недостиг на храна и последващото изоставяне на колонията, въпреки засиленото възприемане на морските хранителни източници към началото на 14ти век.

Забележка: Статията е непълна, но засега няма да бъде продължена.

Източник: Уикипедия

Според квантовата механика, ‘размерът’ на частица като неутриното се определя от мъгляв диапазон от възможни местоположения. Те могат да бъдат установени само при взаимодествие с нещо, например атом, което отделя от този диапазон една точка във времето и пространството. Новосъздадените неутрино могат да съществуват в много малки диапазони.

Но за грубо 13.7 милиарда години съществуване на космоса, диапазона на най-старите неутрино е уголемен от разширяването на Вселената до размери от рода на десет милиарда светлинни години, според Джордж Фулър от Калифорнийския университет. Това разстояние се равнява на размера на наблюдаваната от нас Вселена.

Неутриното няма заряд, а масата му е толкова малка, че все още не е измерена точно. Това означава, че неутрино частиците се движат около със скорост, близка до тази на светлината, и преминават през нормалната материя без съпротивление. Повечето частици неутрино, които преминават през Земята идват от Слънцето. През средностатистическия земен жител за секунда преминават милиарди частици слънчево неутрино.

В процеса на изчисляване на масата на неутриното, Фулър и неговият студент Кишимото откриват, че при разширението на Вселената, тъканта на време-пространството е разпъвала древните частици неутрино, разтегляйки техните диапазони до свръхголеми размери. Самите диапазони не могат да бъдат ограничени, тъй като неутриното преминава през почти всяка материя във Вселената.

Все още не е изяснено дали гравитацията, например притегателната сила на цяла галактика, може да принуди едно ‘меганеутрино’ да сведе диапазона си до едно местоположение. Според Кишимото, парадоксално е, че квантовата механика е създадена за да опише Вселената в най-малък мащаб, а в случая опира до най-големия. Засегнат е дял на физиката, който още не е бил проучван.

Според водещият физик Ейдриън Лий от Калифорнийския университет в Бъркли, гравитацията е най-неизследваната и непозната граница в знанията на физиците днес. Меганеутриното би могло да изведе науката до нови разбирания за гравитацията.

Но отговорите на множество въпроси зависят от все още предстоящото реалното откриване на частици меганеутрино. Въпреки факта, че те би трябвало да бъдат много разпространени във Вселената, тяхната енергия сега би била една десетомилиардна от енергията на новите частици неутрино с произход Слънцето. Това ги прави почти невъзможни да директно наблюдение, поне с възможностите на днешните уреди.
Все пак, големият брой меганеутрино означава, че вероятно заедно те оказват значителен гравитационен ефект върху поведението на Вселената. Например, така наречената ‘тъмна материя’ също не е била наблюдавана директно досега. Все пак, астрофизиците доказват съществуването й с аргументи, основани на ефектът й върху сблъскващите се галактики. По същия начин, меганеутриното може да бъде открито чрез наблюдение на въздействито на гравитацията им върху растежа на структурите във Вселената.

Източник: National Geographic